Председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов се срещна с временно управляващия посолството на Обединените арабски емирства в България г-н Тарег Бавазир. 
Посещението на г-н Бавазир е във връзка запознаване с дейността на ССА и подготовка на предстояща визита на делегация от ОАЕ в България.

Председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов подписа споразумение за научно-техническо сътрудничество с Центъра за аграрни науки и иновации към Министерството на селското стопанство на Азербайджан. Това стана по време на церемония по закраването на петото заседание на Българо-азербайджанската междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество в София. Представителите на двете страни се договориха за областите, формите и методите на партньорство.

В най-кратки срокове ще бъде създадена съвместна работна група, която ще развива конкретни проекти и сътрудничество в земеделието между България и Азербайджан. Това стана ясно на среща на министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов с азербайджанския му колега Инам Керимов. Работата на експертите от двете страни в земеделието беше активизирана след посещението на премиера Бойко Борисов в Баку в началото на годината, в делегацията участваше и министър Порожанов.

На срещата присъстваха: председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по лозарство и винарство Красимир Коев.

Утре България и Азербайджан ще подпишат споразумение за сътрудничество в аграрната наука. Министър Порожанов обърна внимание на многото сходства между земеделието на двете страни – като климат, традиции, дял от Брутния вътрешен продукт, борбата срещу заболявания като африканската чума по свинете.

Пети научно-приложен обзорен форум на тема:„Развитие на земеделието и тенденции на стоковите пазари“ проведе Центърът за икономически изследвания в селското стопанство – САРА към Института за аграрна икономика. Събитието се подкрепя финансово от Фондация „Америка за България“ и Посолството на Кралство Нидерландия в България. С провеждането му САРА постигна успешно амбицията си да представи предвижданията си за развитието на основни сектори в българското земеделие, като дискутира с фермерски организации и браншови съюзи различни резултати и тенденции в селскостопанското производство у нас. На обзорно научния форум присъстваха представители на науката и практиката.
Съществуващата дистанция между наука и практика през последните години е негативно явление, което трябва да бъде преодоляно, убеден е новият директор на Института по аграрна икономика доц. Божидар Иванов. За него това е и една от посоките, в които трябва да се работи. В този контекст зам. председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Мая Игнатова изрази очакванията си от провелия се на 29 октомври V-ти Научно-приложен обзорен форум да отговори на актуални въпроси на селскостопанското производство у нас. Другото особено желано от всички, е „да посочи и резултати, които да стигнат до заинтересованите фермерки организации. Защото това е най-важното за аграрната политика на държавата“, обобщи проф. Игнатова.
Очакванията и прогнозите си за глобалните пазари на зърнени и маслодайни култури изнесоха д-р Джулиан Бинфийлд от Университета в Мисури, САЩ и Петър Кировски от МЗХГ. Според американския учен несигурност в земеделието внасят Търговският спор между САЩ и Китай, Брекзит и реформата на европейската Обща селскостопанска политика (ОСП). Нещата през тази година са много по-несигурни спрямо предишни години, коментира той, и припомни понижените цени в резултат на увеличените добиви. Поради тази причина според него за някои култури се очаква цените да се понижат още. В момента цените на китайския пазар се повишават, докато в САЩ, особено при соята, се понижават. Това оказва потискащ ефект върху други пазари, включително европейския, заяви д-р Бинфийлд. „Вероятно дори без търговския спор щяхме да наблюдаваме спад на цените заради големия ръст в производството на соя, най-вече в САЩ и Южна Америка, посочи Бинфийлд. От друга страна, според него това може да е добра новина за животновъдите заради цената на фуражите.

Отпусканите в рамките на ОСП европейски субсидии стимулират най-силно средните по мащаб земеделски стопанства, беше изводът на анализ, подготвен от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA) към Института за аграрна икономика. Представи го доц. Божидар Иванов, като ръководител на Центъра. „Конкуренцията се усилва, а за да бъдеш конкурентен, това означава, да си голям. Това могат да постигнат само онези, които притежават съответните мащаби. Промените у нас са главно от намаление на броя на най-малките стопанства, които имат до 2000 евро СПО на година“, коментира доц. Божидар Иванов. Конкретно моето проучване се отнася за различията между отделните стопанства в земеделието, като цяло. Оказва се, че стопанствата със Стандартен производствен обем до 8 000 евро си приличат много и не съществуват значими разлики между тях. Тези между 8-15 хил.евро са си отделна група, която има потенциал за развитие. Останалите от 15 хил.евро и нагоре също могат да бъдат групирани заедно. За периода 2011-2016 г. в сравнение с 2005-2010 г., най-голям ръст на стандартния производствен обем, има при стопанствата от 8 до 250 хил.евро, а като абсолютна стойност на икономическия резултат са тези между 15-100 хил. евро. При тях се наблюдава и най-силен ефект от влиянието на субсидиите, както върху икономическите им показатели, така и по отношение броя им. Тези стопанствата са здравото ядро на нашето земеделие и ако успеем да развиваме в бъдеще и насърчаваме увеличаване на техния брой и разширяване на тяхното присъствие, смятаме, че ще спечели целия отрасъл, беше изводът от анализа на CAPA.

Д-р Даниела Димитрова представи резултати от моделите на САРА за секторите зърно и зеленчуци в България, а Васил Стойчев – за мляко и месо.

Форумът завърши с кръгла маса, на която представители на различните браншове дискутираха проблемите на аграрната политика у нас в контекста на ОСП след 2020 г.