Институтът по тютюна и тютюневите изделия в Марково разполага с нова машина за гранулиране на семена, дарена от бизнеса. Това съобщи председателят на Селскостопанска академия доц. д-р Христо Бозуков на международното изложение „Агра 2014“ в Пловдив. Технологията за гранулиране на семена се прилага във всички държави, в които има развито, модерно земеделие. В повечето страни на ЕС методът се ползва основно при отглеждането на зеленчукови култури. Институтът по тютюна и тютюневите изделия е единственото научно звено в България, което работи по методологията и предлага гранулирани семена не само на тютюневи, но и на зеленчукови култури – домати, марули и др
Технологията за гранулиране на семена е въведена в България от Института по тютюна и тютюневите изделия още през 2000 г., изтъкна доц. Бозуков. Чрез нея се получава качествен разсад, който се отглежда в т. нар. „флоат система“, позната още като метод на „водната леха“. Отглеждането на разсада като хидрокултура е метод, който постигна значителен успех в цял свят. Той има редица преимуществата, като най-съществените са – изравненост, запазване целостта на кореновата система, бързо прихващане на полето и по-високи добиви. Методът се състои в отглеждането на разсада в специални клетъчни контейнери, пълни със субстрат. В тях се осъществява сеитбата на гранулираните семена. Контейнерите се поставят във вани с хранителен разтвор, които заместват традиционните почвени лехи.
Използуването на гранулирани семена дава множество предимства не само на тютюнопроизводителите, но и на градинарите. Методът дава възможност разсадът да се отглежда контролирано. Той получава еднакъв старт на покълване, висока кълняема енергия, развива се равномерно като растеж и развитие, оптимизира се разпределението и плътността на растенията в посева. Поставянето на химични вещества, макар и в минимални количества директно в корпуса на гранулата спомага за значително намаляване на химичните процедури, провеждани през ранните етапи на развитие на растението. Това намалява значително използуването на растително-защитни препарати и съответно - разходите на стопаните. Гранулираните семена имат висока кълняемост, която намалява периода за получаването на разсад. Той може еднакво добре да се засажда и ръчно, и механизирано, обясни още доц. Бозуков.
Селскостопанска академия организира три кръгли маси на 23-тото издание на Международната селскостопанска изложба „АГРА 2014” в Пловдив. Научната институция е съорганизатор на изложението, което се организира от Международен панаир Пловдив от 4 до 8 март 2014 г. и е под егидата на Министерство на земеделието и храните на Република България.
Първата кръгла маса ще се проведе от 13 до 17 часа на 05.03.2014 г. в конферентна зала 1 на палата № 6 и обхваща две теми. Първата тема е „Опазването на Растителните Генетични Ресурси (РГР) на България - национален приоритет“. За историята на растителните генетични ресурси и законите за тяхното опазване ще говорят гл. aс. д-р Гергана Дешева, гл. ас. д-р Катя Узунджалиева и гл. ас. инж. Мария Събева. Управлението, съхранението и устойчивото ползване на растителните генетични ресурси ще бъде представено от доц. д-р Сийка Ангелова, а Стратегията за опазване и управление на дивите родственици – от проф. дсн Сийка Стоянова
Втората презентирана тема, която ще бъде представена непосредствено след първата, е „Тютюнопроизводството през новия програмен период 2014 - 2020 г.“ В нея са включени презентацията на проф. д-р Димитър Диманов, доц. д-р Веселина Машева и гл. ас. д-р Мая Мутафчиева. Тя обхваща сортоподдържането и семепроизводство при тютюна. За технологията при отглеждането на тютюн ще говори доц. д-р Антоанета Янчева. Председателят на ССА доц. д-р Христо Бозуков ще запознае присъстващите с растителната защита и алтернативно използване на тютюна.
Третата кръгла маса, която ще се проведе от 13.00-17.00 ч. на 6.03.2014 г., е на тема „Хранене на животните”. Тя ще се състои в конферентна зала 1 на палата 6. За храненето на високопродуктивните крави ще говори доц. д-р Мариана Петкова. Проф. дсн Николай Тодоров ще изнесе презентация за системите за хранене и отглеждане на овцете за по-висока дойна млечност, а проф. дсн Атанас Кирилов ще говори за многофункционалното използване на пасищата.
До 2018 г. площите с царевица се очаква да нараснат с 5% спрямо 2012 г., сочи изследване на Института по аграрна икономика. Проучването обхваща следващия петгодишен времеви хоризонт и отразява динамиката на основните индикатори, засягащи петте основни култури в зърнения сектор – пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и рапица. Площите с царевица се очаква да се увеличат поради относително по-добрата й рентабилност, в сравнение с останалите четири култури. Прогнозата е разработена по проект за изследвания в селското стопанство - САРА, финансиран от Фондация „Америка за България”. Това съобщи ръководителят на проекта доц. д-р Божидар Иванов.
Единственият в България Институт по лозарство и винарство (ИЛВ) и наследникът на най-старото земеделско училище у нас – Професионалната гимназия по лозарство и винарство (ПГЛВ) отбелязаха Празника на лозаря – Трифон Зарезан. За първи път честването се организира като символ на приемственост между образование, наука и практика. Сред официалните гости бяха президентът Росен Плевнелиев, председателят на Селскостопанската академия доц. Христо Бозуков, областният управител Илиян Йончев, председателят на Общинския съвет Дарин Ангелов и кметът проф. Димитър Стойков.
Учените от Института по овощарство в Пловдив отчитат рекорден интерес на земеделските производители към засаждане на нови орехови градини. Това съобщи директорът на Института по овощарство – Пловдив доц. д-р Стефан Гандев. Той подчерта, че по износ на орехови ядки България е сред 20 - те водещи страни в света. За разлика от останалите овощни култури, търсенето на черупковия плод е неограничено, тъй като има недостиг в световен мащаб. В Европа годишният внос възлиза на около 100 000 тона. Основен доставчик за Стария континент са производителите от САЩ, които задоволяват около 80% от търсенето в Европа. България също отбелязва присъствие на международния пазар, с около 1 000 тона плодове годишно.
Директорите на научните институти и работещите в системата на Селскостопанска академия се обединиха срещу унищожаването на аграрната наука в България, следствие на замислената от министерство на земеделието реформа в сектора. Промените предвиждат годишният бюджет на Академията, плануван в размер на 24 млн. лева, да се намали с 18%. Това ще доведе до драстични съкращения в състава и дейността на институцията. Учените настояват да имат автономна сметка, каквато функционира в БАН, в която освен субсидията да постъпват и приходите от научна дейност.
Писмото е изпратено до председателя на Народното събрание Михаил Миков, до президента на Република България Росен Плевнeлиев, до министър-председателя Пламен Орешарски, до министрите на земеделието и храните проф. Димитър Греков и на образованието проф. Анелия Клисарова, до лидерите на управляващите партии и до председателите на парламентарните групи.