С промените в Закона за ССА се въвежда финансова самостоятелност при управлението на паричните средства и определяне на параметрите на изразходването им, оптимизиране на структурата на Селскостопанска академия и създаване на Центровете за изследвания и иновации.   
Предвижда се значително увеличение на собствените приходи и осигуряване на допълнителни работни места, с което ще се оптимизира и стабилизира научната, научно-приложната и експериментално-производствената дейност. Възможността да се получава възнаграждение, базирано на положения труд ще доведе до по-висока активност на работещите в системата на ССА и до създаване на по-качествени научни  продукти.  
Чрез промените в Закона ще се постигне по-добра връзка с бизнеса и потребителите на научно-приложни продукти. Представители на браншови организации ще участват в Управителния съвет на ССА, както и в координационните съвети на Центровете за изследвания и иновации. Разписан е специален ред за осъществяване на взаимодействие с бизнеса при изпълнение на научни и научно-приложни проекти.
Опитните станции и експерименталните бази, които по сега действащия закон са държавни  предприятия, ще се обособят като структурни звена на научните институти. По този начин ще се повиши възможността им за участие в програми за модернизиране и развитие като демонстрационни и образователни структури на Институтите.
Това предвиждат одобрените от Правителството промени в Закона за Селскостопанската академия.

Проект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанска академия

Със заповед на министър-председателя за председател на Управителния съвет на Селскостопанска академия, за нов 4 - годишен мандат е назначена проф. Тотка Трифонова.
Проф. Трифонова заема поста председател на ССА от 18 март 2015 г. Била е заместник изпълнителен директор на Национален център по аграрни науки (сега ССА) и директор на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“ (ИПАЗР). По образование е агроном със специалност „Растителна защита“, завършено в Агрономическия факултет към Селскостопанската академия в гр. София. Има над 160 научни публикации в областта на земеделието и е член на различни специализирани научни съвети, редакторски колегии и други.

Владее английски и руски език.

Председателят на Селскостопанска академия проф. Тотка Трифонова и ректорът на Аграрен университет - Пловдив проф. Христина Янчева подписаха рамков договор за двустранно сътрудничество между двете институции за 5-годишен период.

АУ и ССА обединяват усилията си за съвместна дейност и сътрудничество за повишаване качеството на научноизследователската и приложна дейност и на обучението, свързани с развитието на конкурентно високотехнологично земеделие.

 Проф. Димитър Домозетов, директор на Института по земеделие – Кюстендил представи 10 сорта череши по време на Празника на черешата в град Кюстендил. Той изтъкна, че са отглеждани и селектирани от научния колектив и са устояли на пролетните мразове и са дали реколта в овощните градини. „Оцеляха в жестокия мраз на 27 април с температура от -4 до -6 градуса”, каза Домозетов и добави, че сорт “Стефания” е продаден на Китай, сорт “Самит” пък дава плодове с рекордни размери 32 до 34 мм. Миналата година са утвърдени два нови сорта, които са първите у нас самоплодни и сами се опрашват.

Череша от сорта "Райниес" с размер 35 мм, печели приза за най-едър плод на завършващия днес Празник на черешата в Кюстендил. Това е национален рекорд, каза проф. Димитър Домозетов. „Любопитното е, че черешата рекордьор е обрана в местността "Почивалото" край село Граница, където и преди две години е добита череша, но от канадския сорт "Самид", чиито диаметър тогава бил 34 мм“, отбеляза проф. Домозетов.

Над 30 читалища, културни домове, клубове, кметства, детски градини, представители на занаятчийската камара участваха в уникалния празник на кюстендилската череша. Това е деветото издание на Празнина на черешата. Той е наследник на първото овощарско изложение, проведено в Кюстендил през 1896 година. Кюстендил е един от трите най- големи производители на череши в България.

Екип от Агробиоинститут (АБИ) към ССА разработи онлайн база данни съдържаща информация за влиянието на фуражи, съдържащи ГМ съставки, върху здравето и продуктивността на селскостопанските животни. Платформата IPAFEED е със свободен достъп и е създадена в помощ на научната общност, потребителите и регулаторните органи. Има за цел да консолидира научни данни и да съдейства при проучване на на потенциални рискове.

Създаването на базата данни е от една от основните цели на финансираният по 7-ма РП на ЕС проект MARLON с научен координатор за АБИ д-р Калоян Костов и технически разработчик Таньо Колев.

Повече информация може да намерите на http://ipafeed.eu/