Институтът по лозарство и винарство – Плевен притежава най – голямата генбанка на лозя в България с близо 1900 сорта. Това стана ясно по време на работната срещата на председателя на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов с колектива на ИЛВ – Плевен. Тези изключително ценни за страната ни сортове се отглеждат на площ от 120 дка.
Кратка презентация за дейността на института представи неговият директор- проф. д-р Иван Пачев. Проф. д-р Васил Николов представи своето виждане за развитието на Академията, формирано и от срещите с научните колективи на институтите, които е посетил и подчерта, че Академията трябва да работи като единно звено. „Необходимо е обединяване на специалистите от системата в общи екипи за решаване на общите проблеми, които в научно-приложната си част трябва да се планират съвместно със земеделските производители и браншовите организации“, добави той.
Проф. д-р Николов е категоричен, че е необходимо по- „агресивно“ представяне на създадените в системата на ССА сортове и породи, да се лансират, да се покажат предимствата им „Да се постави акцент върху „българското. Научната институция има много ценни продукти, които съхраняват автентичността на българските сортове и породи“, добави той. „Ние може да притежаваме уникални ценности, да работим по най- важните световни проблеми – но ако не ги представяме постоянно пред обществото – нямаме нищо, не работим“. Професорът изтъкна, че за устойчивото развитие на ССА от основополагащо значение е развитието на кадрите, както сега заетите, така и привличането на млади учени.
Според него при работа по фундаментални проблеми- а без развити на фендаментална наука е невъзможно развитието и на приложна- трябва да са се търси международно сътрудничество и проекти.
Учените от Института, демонстрираха на Председателя на Академията своите лаборатории, приложението на нови съвременни биотехнологични методи в лозарството.
Демонстрирана беше винарската изба, с колекция на уникални вина от 1892 г.
Заедно с директора на института, проф. Николов направи оглед на лозовите масиви на Института.






Председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов се срещна с колектива на Опитна станция по животновъдство и земеделие, град Смолян. Той се запозна се с проектите и задачите, по които работят учените в станцията.
По време на срещата се акцентира върху съхранението на ценните за планината породи Българското Родопско говедо и Каракачанската овца. Дискутираха се финансирането на научните проектите и перспективите за кариерното израстване на учените.
Проф. д-р Николов разгледа „Цеха за млечни продукти“, който преработва мляко от животните отглеждани в ОСЖЗ, Смолян.
На 06.07.2017 г. този свят напусна докторът на селскостопанските науки, проф. Петко Вълчев.
Той посвети целия си живот и кариера на развитието на българската и международна селскостопанска наука и земеделие. Неговите публикации и изследвания обхващат местните и чуждестранни сортове картофи, селекционната и стопанската им пригодност, вирусното и физиологичното израждане. Автор е на много сортове картофи, които продължават да се използуват в производството.
Проф. Вълчев е директор на Опитна станция в град Самоков от 1953 до 1987 г. и ръководи научен колектив по картофите към Министерството на земеделието. Той отговаря за сътрудничеството на България в картофопроизводството с бившите Чехословакия и Източна Германия; с Русия, Румъния, Унгария, Полша и др. Проф. Петко Вълчев участва също с научни доклади в редица международни форуми, поддържа връзка с водещите научни институти и селекционни фирми в чужбина.
Делегация от Корейската народно-демократична република (КНДР) посети Институтa по растителни генетични ресурси „К. Малков” гр. Садово.
Начело на делегацията бе посланикът на КНДР в България Н.Пр. Ча Гон Ил. В срещата участва и кметът на община Садово г-н Димитър Здравков.
Голям интерес у представителите на КНДР предизвикаха селекционираните български сортове фъстъци, сусам и ориз. Те оцениха високо и вкусовите качества на сортове фъстъци и изявиха желание да закупят от тях.
Дискутирана бе възможността за обмен на учени между Селскостопанската академия и КНДР. Обмисля се идеята за разработване на проект и провеждане на съвместни експедиции за обогатяване наличния растителен генофонд на двете страни.
Сиренето от Каракачанската овца, отглеждана в Средните Родопи, държи световния рекорд по съдържание на конюгирани мастни киселини (до 6%), които са важни за борбата със сърдечно-съдовите и мозъчни заболявания, предотвратяващи образуването на тромби – това стана ясно от проучвания на Института по криобиология и хранителни технологии, с които бяха запознати председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов и зам.-председателят проф. д-р Мая Игнатова на ССА при срещата им с научния колектив.
На проведената нея бяха разисквани широк кръг от актуални и наболели въпроси. Проф. д-р Николов изтъкна, че грижата за кариерното израстване на младите учени и съхраняването на приемствеността между поколенията са важно условие за прогреса в науката. Бяха поставени въпросите за обединяване на специалистите от системата в общи екипи за гарантиране успешната работа по приоритетните направления.
Председателят на Академията призова учените да съдействат за постоянното привличане на общественото внимание върху дейностите, които определят идентичността и разпознаваемостта на отделните структурни звена в системата на ССА. Той посочи, че приоритет в научната работа трябва да бъдат както фундаменталните, така и приложните изследвания, свързани с популяризиране и утвърждаване на българските научни разработки със защитени интелектуални права. Колективът запозна ръководството на ССА с разработките си в областта на изследване биологичната стойност на овчето сирене и млечни продукти от специфични региони на страната, новите технологии за производство на пробиотични и синбиотични храни с функционална насоченост и висока антиканцерогенна стойност, технологиите за лиофилизация на хранителни продукти и тяхното използване и други.
Председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов и заместник-председателят проф. д-р Мая Игнатова проведоха работна среща с колектива на Института по земеделие – Кюстендил.
Проф. д-р Васил Николов се запозна с всеки един от служителите, които споделиха трудностите, които изпитват при осъществяване на дейността си, както и приоритетите, по които работят.
Обсъдена бе концепция за развитие на Академията - финансирането на институтите, проекти и кариерно развитие на учените. Специално внимание бе обърнато на важността от мощно рекламиране на продуктите, които са създадени в институтите, връзката между науката и производителите на земеделска продукция.
През последните години Институтът по земеделие - Кюстендил многократно е награждаван за своите научни достижения. Общо 5 пъти с Първо място и Диплом на международното изложение АГРА и 2 награди от изложението ИТИ, 2015 и 2016 (ИЗОБРЕТЕНИЯ, ТРАНСФЕР, ИНОВАЦИИ).