Учените от Земеделски институт- Стара Загора работят по 9 проекта, 2 с европейско финансиране и един към МОН. Това съобщи директорът на института проф. Стайка Лалева при представянето на годищния отчет.
Ново направление в научноизследователската дейност на Института е намаляване отделените емисии на парниковите газове от преживните животни. Вече е завършен проект, свързан с мониторинга на отделените емисии на парникови газове /СН4 и СО2/ от различни фуражи и фуражни добавки, използвани при преживни животни при различни производствени системи, и повишаване на капацитета на екосистемите за адаптиране към промените в климата, и интегрирането им в Национална банка данни за промяната на климата в рамките на Протокола от Киото.

Проектите, по които учените от Земеделския институт са работили през последната година са насочени към съхраняване на генофонда на животните, екология, хранене и фуражи, качество и безопасност на храни, икономика и управление на фермата, хуманно отношение към животните.
В края на годината е завършен проект „Анализ на генетичната изменчивост в популациите овце, развъждани в България“. Целта му е оптимизацията на селекционните схеми и повишаване принадената стойност в основните продуктивни популации овце, развъждани в страната. Това е база за разрааботване на схема за създаване на порода овце с висока млечност и плодовитост.
В ЗИ- Стара Загора се работи за създаване, изпитване и предлагане на пазара на нови генотипи бавнорастящи бройлери, подходящи за биологично производство.
Завършен е и проекта „Разработване и внедряване на нови технологични решения за преодоляване на водния дефицит при някои фуражни култури в условията на Южна България“. Предлагат се оптимални поливни режими на царевица за силаж в условията на оптимална и недостатъчна водоосигуреност.
Институтът има подписани меморандуми за съвместна дейност с Университета в г. Падуа, Италия, Института по животновъдство, Париж –Франция, Сибирската академия на науките и Сибирския животновъден институт, Института по животновъдство в гр. Скопие, Македония, Национална ферма Рамбуйе, Париж, Франция и Институт по животновъдство – Белград, Сърбия.

На годищния отчет присъства председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов.

Учените от Института по земеделие – Кюстендил се прославиха в далечен Китай. Това стана ясно по време на годишния отчет на института. В момента учените изпълняват два съвместни проекта по покана на Института по овощарство, гр. Янтай, Китай. Целта на първия е отбор на подходящи черешови сортове и елити с повишена устойчивост на стресови фактори в районите на Кюстендил и Янтай с ценни биологични и стопански качества. Обект на изследване са 19 новоинтродуцирани черешови сортове от Полша и Китай, от колекционна градина на Институт по земеделие – Кюстендил, създадена през 2012 г.
По другия съвместен проект се проучат най-пълно събраните генетични ресурси от устойчиви на болести перспективни ябълкови сортове и хибриди в ИЗ - Кюстендил и Института по овощарство - Янтай с оглед устойчивото им използване и адаптиране на производството на ябълки към променящите се климатични условия.
В научноизследователската програма на институт през изминалата година са включени още 10 проекта.
Сред проучванията на Института са „Биологично производство на малини, мулчирани с полиетиленово фолио“, като е установено положително влияние на мулчирането с полиетиленово фолио върху растежните и репродуктивни прояви на малината. Под влияние на мулчирането значително се подобрява качеството на плодовете, което се проявява най-добре във варианта със сребристосиво фолио. Изследваният химичен състав на плодовете, показва високи качества свързани с природните антиоксиданти, витамин „С”, общите захари и фенолите.
През 2017 г. Институт по земеделие – Кюстендил е съорганизатор на 2 изложби - Празник на черешата и Празник на Плодородието в Кюстендил; участвал е в 2 изложения - Агра, 2017, и ИТИ’ 2017. В Института са организирани и 2 курса – по резитба и растителна защита за земеделски производители, дадени са многобройни консултации, раздадени са над 2500 листовки и брошури отразяващи най-новите постижения с практическа насоченост на Института.
На годишния отчет присъства зам.-председателят на ССА проф. д-р Мая Игнатова.

Председателят на Селскостопанска академия (ССА) проф. д-р Васил Николов се срещна с изпълнителния директор на Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) доц. д-р Младен Младенов. Те обсъдиха възможностите за по-тясно сътрудничество между двете институции, чиято обща цел е подобряване на взаимодействието в системата „научни изследвания–съвети в земеделието–земеделски бизнес” за повишаване на професионалната квалификация и информираността на земеделските стопани.
Провеждането на съвместни информационно –обучителни събития стартира през 2011 г. и ежегодно на тях присъстват над 3000 фермери. Лектори на събитията са водещи български учени в областта на земеделието. Правят се и демонстрации във ферми и стопанства, което е особено полезно за земеделските производители. Обученията се провеждат основно в направленията растениевъдство, животновъдство, аграрна икономика и биологично производство. Особено внимание се обръща на селскостопански практики на равнище стопанство, свързани с мерките за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него, биологичното разнообразие и опазването на водите, развитие на устойчиво земеделие чрез внедряване на иновации.
Ръководителите изразиха и мнение, че ще продължат добрата практика за провеждане на съвместните информационни събития. Проф. Николов посочи, че НССЗ може да помогне на Академията в представянето и внедряването на новите й научни продукти сред земеделските производители.Доц. Д-р Младен Младенов подчерта, че една от възможностите е да се работи съвместно и по подмярка 16.1. „Подкрепа за формиране и функциониране на оперативни групи в рамките на Европейско партньорство за иновации“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., за повишаване на производителността в стопанствата и ефективно използване на ресурсите, за разширяване на пазарните възможности, опазване от вредното въздействие на водите в земеделските земи. Основната цел на Националната служба за съвети в земеделието и Селскостопанска академия е земеделската наука да се превърне в мощен фактор за модернизация на земеделското производството.

Уважаеми колеги,

Офис „Европейски програми и проекти“ на ССА ви кани да подадете своите кандидатури за мобилности за Втората вътрешна селекционна процедура по програма „Еразъм+“. Мобилностите за тази селекция са 35 мобилности за научни работници и персонал с цел обучение или преподаване, 4 мобилности за докторанти с цел обучение и 4 мобилности за докторанти с цел стаж / практика.

Процедурата за селекция и условията и документите за кандидатстване са качени на Интернет страницата на Селскостопанска академия, секция „Еразъм+“, както и могат да бъдат изпратени по ел. поща при поискване до Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Крайният срок за изпращане на документите е 06.03.2018 г. на горе посочената ел. поща. Документите могат да бъдат изпратени както на хартиен носител, така и в електронен вариант като сканирани копия. Моля, и в двата случая документите и особено подписите да бъдат ясно четливи. При въпроси, не се колебайте да се свържете с нас на горе посочената ел. поща или на тел. 02 812 75 03.

П.С. За докторанти не се предвижда селекционна процедура. Техните кандидатури се одобряват на принципа „първият по време е първи по право“.

С уважение,
Теодор Василев, ЦУ на ССА

„Институтът по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров” трябва да се превърне в Национален център за мониторинг и управление на използването на почвите у нас“ – това заяви Председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов, пред Общото събрание на учените на Института, във връзка с годишните отчети. Почвата е национално богатство и принадлежи на народа ни, независимо от това, кой е собственик на земята. Но тя е раним и унищожим ресурс и трябва да бъде под постоянно наблюдение на Даржавата. Няма друга институция в страната, която да може обективно и на висока научна основа да следи процесите в почвите у нас и да дава препоръки за съхраняването и използването им, освен институт „Н. Пушкаров“ – добави Председателят.
През изминалата година учените от Института са работили по 39 научноизследователски проекта, в т. ч. 18 финансирани от ССА и 8 от Фонд „Научни изследвания”, както и 8 международни, вкл. 4 по програми на ЕС и 5 по двустранно сътрудничество с Индия, Китай, Русия, Полша, Кипър.
Институтът участва в дейностите на Европейското Почвено бюро към ЕК, Глобалното партньорство за почвите (GSP) към ФАО, Международната мрежа на организациите, притежаващи почвена информация (INSII) и Глобална мрежа от акредитирани почвени лаборатории (GLOSOLAN).
Само за една година, в Централната лаборатория на института са извършени над 33 000 анализи на почви и растения. По заявка от земеделски производители са анализирани 1631 проби. В Референтната лаборатория по радиоекология и радиоизотопни изследвания на института са изследвани радиологични показатели в над 1300 проби от почви и дънни утайки, води, растения, растителни продукти и храни.
През годината са публикувани 178 материала в различни български и чуждестранни списания, сборници от международни симпозиуми и конференции, научно-популярни статии и брошури, монографии и книги; 37 от публикациите са в списания с Импакт фактор, а 59 – в международни списания с Импакт ранг.
Сред основните направления на изследване са:
- Комплексно проучване върху състоянието на почвите в отделни региони и установяване на подходи за устойчиво земеделие; Оптимизиране използването на минерални и органични торове в земеделието при изпълнение на европейските директиви; Изследване и моделиране на ерозионните процеси и оценка на ерозионния риск и пригодността за ефективно ползване на земите в земеделски и планински територии;
- Управление на неприятелите в земеделските ценози, култувационните съоражения и складови биотопи; Диагностика на причинителите на болести в земеделските екосистеми;
- Устойчиво управление на компоненти на околната среда в агроекосистемите и екосистемна оценка за наличие на вредни вещества в почви, води и растителна продукция в райони с интензивно земеделие; Екологични подходи при управление на отпадъците и рационалното им използване в практиката; Проучване на съдържанието и поведението на естествени и техногенни радионуклиди в почви, води, растения и селскостопанска продукция.
- Влияние на основни агротехнологични елементи върху продуктивността, качеството на продукцията от земеделските култури и опазването на почвите; Агротехнически решения за поддържане плодородието на почвата и нови и усъвършенствани технологически и технически решения за растениевъдството и животновъдството; Разработване на подходи за устойчиво управление на напоителните системи за повишаване продуктивността на земеделските култури.
Бяха съобщени и новите проектни предложения за финансиране.